Фьодор Успенски с принос за развитието на българската археология

Руският историк-византолог и археолог Фьодор Успенски, е роден на 7 февруари 1845 година в с. Горки, Русия. През 1866 година той завършва Костромската семинария, а по-късно и  Историко-филологическия факултет на Санктпетербургския университет.

През 1874 година Успенски защитава магистърска степен,  а през 1879 г.  и  докторска дисертация на тема: "Образуване на Второто българско царство". В периода 1879-94 година той е  доцент и професор в Новорусийския университет в Одеса.

От 1894 до 1914 година  Успенски е директор на основания от него Руски археологически институт в Константинопол и е главен редактор на "Известия Руского археологического института в Константинополе", където публикува много от своите статии.  Той ръководи археологически и исторически експедиции в различни части на Османската империя - Мала Азия, Македония, Сирия, Палестина, както и България и Сърбия.

От 1893 година  Успенски е член-кореспорндент на Петербургската академия на науките, а от 1900 година -  академик.

Фьодор Успенски има значителен принос за развитието на българската археология и медиевистика.  Заедно с Карел Шкорпил той  прави първите разкопки край село Абоба, като потвърждава  хипотезите на последния за локацията на средновековна Плиска.

През1905 година Успенски  провежда разкопки и в Преслав.  Той изследва Самуиловия надпис от 993 година, надписите и стенописите в редица търновски църкви, Боянската църква и  тракийски могили.

През 1928 година Успенски е  избран за чуждестранен член на БАН.  В периода  1915-1928 година  той е редактор на "Византийский временник". Автор е на тритомна история на Византийската империя.

Ф. Успенски е един от най-видните представители на позитивистичната школа в руската историография. Преобладаваща част от трудовете му са посветени на обществено-политическата и кулутурна история на Визанатия и отчасти - на мястото на славяните в историческото развитие на империята. Според него византийският обществен модел се крепи на три стълба: селската община, православието и силната императорска власт. Децентрализацията и упадъкът на селската община,  според Успенски,  са в основата на упадъка на империята и на нейната гибел.

Фьодор Успенски умира на 10 септември 1928 година в Санкт Петербург.

Автор: Тони